АКВАПОНИКАТА В ЕВРОПА

През последните няколко години в Европа започнаха да се изграждат първите оранжерии с аквапонично производство на риба и растителни култури. Развитието на аквапоникс системите за търговски цели е на много ранен етап като има само няколко съоръжения, свързани с градското производство. Понастоящем най-голямата производствена система е разположена върху 6000 кв.м. – „Ner Breen aquaponics system” в Баската автономна област. Втората по-големина се намира в Хага, Холандия и е построена от „Urban Farmers” през 2016 г. Оранжерията е с площ от 1500 кв.м. и е изградена на покрива на бивша фабрика. Няколко други европейски компании започнаха с по-малки по мащаб търговски производства, напр. „Ponnod” и "Ponika" в Словения, „Tilamur” и "Breen" в Испания, "Nibio" в Норвегия, „Svinna” в Исландия, „IGFF” в Дания, „ECF” и "FishGlassHouse" в Германия, "Eureka Farming" в Италия, "ZHAW" и "Tropenhaus" в Швейцария и „BioAquaFarm” в Обединеното кралство.

Скорошно проучване, което беше проведено в Европа установи, че повече от 50% от анкетираните никога не са чували за аквапоника, а 5,5% от респондентите са виждали и дори притежават система за аквапоника. За сравнение, около 70% са чували за хидропоника, което се дължи главно на факта, че хидропониката е вече добре установена практика в производството на храни особено в развитите страни. Анкетираните дават описания за аквапониката като "cool", "smart", "велико", "устойчиво", "екологосъобразно", "интересен нов метод за култивиране на храна, който може да се окаже много важен". По принцип позитивните коментари са по отношение на иновативността и устойчивостта на технологията. Същото изследване доказва, че потребителите като цяло са положителни към аквапониката и към местно произведените стоки. Резултатите посочват още, че готовността на хората да купуват качествена храна се основава главно на цената и дали продуктите са свободни от антибиотици и пестициди.

В съответствие с европейските стандарти за производство на храни и в институционалната европейска рамка все още не съществува интегрираната производствена система. Съгласно настоящите стандарти на ЕС нито рибата, нито зеленчуците/плодовете от аквапониката могат да бъдат сертифицирани като органични. Това се дължи на факта, че рециркулационните системи за аквакултури (RAS) не са сертифицирани като органичен метод, а и според европейските екологични стандарти растенията трябва да се отглеждат в почва. Европейската стандартна класификация на производствените икономически дейности все още не е включила общ или специфичен код за аквапониката, а само отделни кодове за животинска или растителна продукция, което представлява още едно административно и организационно ограничение в държавите членки на ЕС по отношение на аквапониката. Това на практика означава, че е невъзможно ефективно развитие и напредък на аквапоничния бизнес в европейските страни за търговски цели. В момента процесът на регистриране на аквапоничните производствени дейности е объркващ, изисква много време и следователно е неефективен. Това е така, защото компаниите не могат да регистрират и/или да извършват тази дейност по интегриран начин, а само като две отделни производствени дейности – животновъдство и растителна продукция. От друга страна производството чрез аквапоника не може да бъде субсидирано от Общите селскостопански програми като отделна дейност. Ограниченията, касаещи околната среда се дължат на законодателството, което определя, че има отделяне на отпадъчните води от аквапониката за растенията и за животновъдството. В момента, твърдите рибни екскременти се смятат за отпадъци от рибата, а не за хранителни вещества. Това е друго ограничение на аквапониката, с което фермерите в Европа се сблъскват и това допринася за загуба на ефективност в дейността.

Производителите на аквапонични храни и изследователите обаче са убедени, че това е едно от най-устойчивите производства по отношение на минимизирането на отпадъците и използването на водата, енергията и хранителните ресурси. Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (FAO) определя аквапониката като бъдеща практика за устойчиво производство на храни и неотдавна публикува насоки, касаещи аквапоничните производствени системи. В следствие на това и специална работна група към COST (Европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите) пое задачата да изясни стандартизацията и сертифициращите критерии за аквапониката в сътрудничество с водещите европейски аквапонични компании.

Големият проблем в днешно време и през следващите десетилетия е и ще бъде по отношение на нарастващата нужда за производство и дистрибуция на храни в големите градове по устойчив начин.