Регулация на аквапоничния бизнес в Европа

Аквапониката е бързо развиваща се иновация, която съчетава в една система рециркулация на аквакултури и хидропонично култивиране на зеленчуци. Предимствата по отношение на производителността и ефективното използване на ресурсите са огромни. Аквапониката допринася за решенията на някои от най-важните проблеми на нашата планета: наличие и използване на питейна и напоителна вода, замърсяване на повърхностните води чрез животновъдството и управление на ресурсите от торове. Тя е описана като една от „Десетте технологии, които биха могли да променят нашия живот”. Аквапониката може да се използва по различни начини и среди: за производство на храни в къщи, в задния двор, в промишлени сгради, в оранжерии; в образователната и социалната сфера; в пустинни зони; в замърсени земи;

като градско селско стопанство и др.

В Европа има интерес и от страна на любителите и на професионалистите. Няколко мащабни проекти за търговски аквапонични ферми вече са влезли във фаза на производство във Франция, Белгия, Испания, Холандия и др. Въпреки това, аквапониката до момента няма ясен правен статут в Европа. Според Европейската комисия „Подкрепа за аквапониката е достъпна за всяка от съставните й дейности”. Търговските компании действително са базирали техния бизнес по отношение на съществуващото законодателство за управление на аквакултури в рециркулационна система и култивиране на хидропоника по отделно. В допълнение аквапониката често се развива в градовете, близо до големите пазари, което не кореспондира с производството в селски райони. Това добавя още един източник на конфликти към настоящето законодателство на много от градовете. Липсата на специално и хармонизирано законодателство за аквапониката като цяло и за приложението й в градската среда фактически затруднява предприемачите да стартират бизнес и да разчитат на финансиране от банки и инвеститори. Създаването на ясно законодателство ще помогне на всички предприемачи да продължат и ще улеснят реализирането на нарастващия брой проекти.

Във връзка с тези цели е създадена на специализирана работна група по въпросите за аквапониката към Европейската комисия, която работи по три основни въпроса: администрация, околна среда и безопасност.

Административните противоречия възникват поради новостта на аквапоничната дейност, както и от липсата на примери. Поради регламентирането на дейността на рециркулационните аквакултурни системи в ЕС през 2006 г. в някои държави членки на ЕС (например Франция, Унгария) и Швейцария, регулацията се осъществява от неправителствени органи, отговарящи за рибарството и аквакултурите. От друга страна хидропониката е регулирана от органите на земеделието. Тъй като аквапониката комбинира тези две дейности, лиценза, регистрациите, разрешенията за производство и за продажби трябва да бъдат получени от различни администрации, което е много сложно и отнема много време. В други страни (например Белгия), аквакултурите и отглеждането на парникови растения се приема като селскостопанска дейности, което прави първата точка по-лесна. Това обаче означава, че търговската аквапоника е възможна в селскостопанските зони, докато в действителност аквапониката е най-подходяща за градските райони. Във Франция повечето реализирани аквапонични проекти досега са малки и не отговарят на исканите критерии за да получат статут на земеделско производство. Светъл лъч от административна гледна точка е Обединеното Кралство. Великобритания е единствената страна, в която има писмена рамка относно аквапоничната технология. Документът определя административните процедури (разрешения и декларации) въз основа на предназначението на аквапоничната ферма и реализацията на продукцията. Тази ясна рамка е улеснила появата на няколко образователни проекти, както и някои средни търговски обекти за аквапоника.

Околната среда

Отново тук се появяват противоречия при съчетаване на двете производства в аквапониката. Двете дейности са с различни отпадъчни води и следователно е различно законодателство в областта на околната среда. Освен това екологичните закони за селските и градските райони се различават. Положението е променливо в отделните европейски страни. В България все още се работи върху специфично законодателство, касаещо състоянието на водите от рециркулационните аквакултурни системи. В Швейцария, отпадъчните води от аквакултурите са в съответствие с регламент относно торовете и се приемат като „животински тор”. От гледна точка на въздействието върху околната среда има преди всичко ограничения по отношение на откритата употреба на „рибния тор”. Въпреки това, когато отпадъците от аквакултурите се преработват адекватно, тогава водата, подхранваща корените на зеленчуците, не се определя като такава с рибни отпадъци, а като хранителен разтвор. Остатъчната вода от хидропонните системи също се определя като хранителен разтвор, а не като отпадъчна вода и може (след отчитане на баланса на хранителните вещества) да бъде разпределяна на полетата.

Аквапоничният цикъл представлява затворена система, в която цялото количество вода, използвано при отглеждането на рибата се усвоява от растенията. От гледна точка на защитата на водите следователно, аквапониката е по-благоприятна в сравнение с отделните процеси рециркулация и хидропоника.

Безопасност на продукта

Не се прилагат специални правила за продуктите, произвеждани чрез аквапониката. Приема се, че са отделни производства като Регламентите се прилагат от една страна за зеленчуците и от друга страна за рибата. Въпреки това, органите за безопасност на храните в някои от страните имат съмнения относно разпространението на зеленчуци, култивирани чрез рибния тор. Тези пречки водят до забавяне на някои проекти. В Белгия например един аквапоничен проект има трудности при застраховането на оранжерията, свързано с използването на рибния тор в хидропонното производство, което пречи на проекта да стартира. Във Франция, въпреки че е възможно да се напоява с отпадъчна вода, не е ясна спецификацията за определената като хидропонична вода за напояване. В някои държави обаче ясно е посочено от администрацията, че ако ядливата част от зеленчуците не е в пряк контакт с водата, няма опасения относно безопасността на храните, тъй като са изпълнени изискванията за микробиологичната чистота. В тези страни се приема, че от регулаторна гледна точка рибата и зеленчуците от аквапониката са „конвенционални” и трябва да се следват всички регулации за доставяне до клиентите на безопасна и законна продукция. Стриктно се спазват протоколите за събиране на реколтата и транспортиране. Тези подходи допринесоха за това първите търговски градски аквапонични ферми да оперират в Германия и Швейцария.

ЕС има положително мнение относно ползите от аквапоника: „Търговските аквапонични схеми имат потенциал за принос към диверсификацията на бизнеса и може да предоставят допълнителни източници на доходи на земеделските производители.” В някои европейски държави, предприемачи и национални или регионални органи са разработили решения за създаване на аквапонични съоръжения въпреки липсата на специално законодателство. По наше мнение аквапониката трябва да бъде призната за бъдещо решение за устойчиво производство на храни. То следва принципите на кръговата икономика и позволява голяма производителност върху неземеделски земи и в същото време драстично намалява отпадъците и спестява природните ресурси.